Автор: Борис Станимиров

Още за военната памет и чуждите гробове

(снимка: Почит към чуждестранните военни чинове, погребани в София, ден на примирието в Първата световна война – 11 ноември)   Борис Станимиров Статията ми за Желязната дивизия v.s. „Безсмъртния полк“ се оказа много четена и доста споделяна. Радвам се, че и други мислят като мен. Но понеже прочетох и критики, с радост ще им отговоря. Не защото имам нужда да се обяснявам, а защото са полезни за доразвиване на основната теза на статията. И така: – Защо така… само и само да кажете нещо срещу Русия? Както казвам още в първото изречение от самата статия, харесвам честването „безсмъртния полк“...

Read More

Желязната дивизия или чуждия безсмъртен полк?

От Борис Станимиров   „Безсмъртният полк“ е силна демонстрация на военна памет, пропаганда и държавна митология на Русия. Повечето големи държави със самочувствие и амбиции имат своите традиции на памет за военния героизъм. Казвам го като човек, който много се е занимавал с темата. Безспорен лидер във военния патриотизъм не е Русия, а САЩ. Бил съм на националното военно гробище в Арлингтън, Вирджиния и съм гледал дългата колона от жълти училищни автобуси с деца, които поднасят венци. Преди церемонията нарочен офицер от гвардията ги учи как да маршируват и да отдадат чест на паметника, а отстрани стоят ветерани в...

Read More

Отвлечената Европа

От Борис Станимиров Обединена Европа има своите политически корени още в тревожното време между двете войни. Тогава национализмът окончателно разбива на парчета някогашния паневропейски ред, основан на един многовековен феодален васалитет, при който груповата идентичност и понятието за граници е далеч по-размито, отколкото днес и в който Европа беше истинско цивилизационно пространство.  Либералният национализъм на XIX век издига етническата идентичност и нейната гражданска надстройка, нацията, над останалите характеристики на общността и създава култ към границата, а властта започва да черпи легитимност от противопоставянето на „свое“ срещу „чуждо“.  След Европейската война група политици от различни държави, които определят себе си...

Read More

Полът на слона в стаята

Борис Станимиров   Въпреки, че в Истанбулската конвенция наистина няма трети пол*, в дебатите около нея не става дума за нищо друго, освен за трети пол. Страните не спорят за домашното насилие над жени и нуждата от законовото му преследване – по тази тема цари пълно национално съгласие. Прави впечатление, че една част от привържениците на ратификацията особено нападателно обясняват, че Конвенцията не въвежда „трети пол“. Подозрително истеричен е начинът, по който се защитава тази по същество вярна теза, прегазвайки демократичните правила за цивилизован диалог и уважение към чуждото мнение. Всеки, който се осмели да изрази несъгласие или притеснение...

Read More

Криворазбраното председателство

Когато в края на миналия век обществото ни пожела България да се присъедини към Европейския съюз, ние последвахме завета на нашите възрожденци „да бъдем равни с другите европейски народи“ и приехме повелята на Апостола, че последното „зависи от нашите задружни усилия“.  Мисълта за България в ЕС в началото изглеждаше далечна и абстрактна.  Времето лети и докато се обърнем, преминахме през първото си десетилетие като част от политическа Европа. ДнесБългария е председател на Съвета на Европейския съюз – един от трите стълба на европейския политически процес, който влияе с решенията си върхуживота на 500 милиона души от 28 държави. Очевидностите...

Read More

Facebook

News.bg

money.bg