Янко Терзиев

Сбъдна се старата мечта на Айзенщайн. Един режисьор като световен демиург насочва патоса на хората към избрана от него идеология. Мел Гибсън постигна това, което Кубрик, Куросава, Уелс и другите велики не успяха – масова световна проповед чрез кино, хипнотизирани пълни салони, независимо от експерименталната крайност на авторските средства. За разлика от Айзенщайн австралийският екшън-симпатяга го върши не за партията, а за себе си, праща лични послания. И ще продължи да го прави, докато те се продават добре. 

Резултатът е „Апокалипто“ (Apocalypto), пак в същия кървав ключ. Историята е на млад войн и неговото семейство, разказана е с ударни дози епичен екшън с моменти на хорър, ясна морална метафора за залеза на цивилизацията на маите, разбирай нашата. Времето е около 1517 г., когато конквистадорите стъпват за първи път в тази част на Южна Америка. Не те интересуват Гибсън (все пак са официални католици, а той там е сектант), неговата цел е визуализацията на мотото на филма: „Великите цивилизации не падат превзети отвън, първо се разлагат отвътре.“ Всички герои във филма са с индиански черти, сред артистите няма познати лица, говори се на юкатански, редкия език на днешните потомци на маите. 

За „Страстите Христови“ Гибсън игра ва банк, извади $30 млн. свои пари, въпреки стреснатите защитници на добрия вкус и обидените евреи филмът разби касите по света, само в Щатите с $572 млн. За „Апокалипто“ Гибсън вече е без ограничения в средствата, постигнал е точно филма, който е искал. С антропологически автентизъм при възстановката на епохата и средата до най-дребния детайл и жест. В екипа му има дори учител по телодвижението на хората от онова време, актьорите му минали тримесечен курс при него. Довел е любимия си австралийски оператор Дийн Семлър („Лудия Макс“ 2 и 3, носител на „Оскар“ за „Танцуващия с вълци“), „Апокалипто“ е първият високобюджетен филм, заснет изцяло дигитално. HD камерата от ново поколение Genesis лети със скоростта на пантера, държи за гърлото, постоянно сме във водовъртежа на действието. Наблюдава отблизо ексцесиите с плътта, отново ще има излизащи по средата на прожекцията. Но такъв е методът на Гибсън, да не оставя нищо на въображението. Жестокостта му обаче е с естетическо оправдание, заложена е в материала. Без нея филмът нямаше да е наполовина ефикасен и в идеите си. 
„Апокалипто“ започва с жизнерадостен лов в девствена гора, шегите на полуголите мъже с препаски са поднешному смешни, връщат се с убития тапир при племето си. То живее в райска идилия, единено с природата, всички знаят в кой момент кой войн работи за наследник, вечер старейшината разказва на всички мъдри приказки край огъня. Последната е за алчността на хората, направила ги жестоки, обърнала природата срещу тях. Злото се стоварва със зората, мародери от по-напреднало в оръжията племе атакуват селото, жените са изнасилени, старците избити, мъжете отведени в плен. Синът на вожда Ястребова лапа (Руди Йънгблъд) успява да скрие бременната си съпруга (Далия Ернандес) и малкия си син на дъното на дълбок кладенец, после е закопчан за робските синджири. 

Водят ги в столицата на империята на маите, залязваща декадентски в суша, чума, бедност за едни, разгул за други. За да умилостивят боговете, корумпирани жреци и вождове вършат денонощни човешки жертвоприношения по върховете на запазените и до днес стъпаловидни пирамиди, изтръгват се димящи сърца, търкалят се черепи. Ястребова лапа е спасен по чудо, втората половина на филма е неговият крос на живот и смърт през джунглата, гонен от кръвожадна хайка, към кладенеца със семейст­вото му, за да изпревари тропическия дъжд, който ще го пълни. 

Около „Апокалипто“ тепърва ще се спори. Ще има мърморещи срещу натурализма, други ще защитават правото на артиста да избира сам средствата си, трети ще посочват либерално-екологичната навременност на посланието като оправдание за всичко. Моето мнение е – има ли го в живота, може да го има и в изкуството. Защо някои похвати и подробности да са разрешени в треторазредния касапски хорър, а в сериозния авторски филм да не са? Да не забравяме и че Гибсън не работи с исторически достоверности, а с митове. Пригажда ги според това за какво му трябват. Истинското ниво на „Апокалипто“ е над конкретната история, иначе във всеки фолклор има подобна героична приказка. Това е филм за една идея. Тя е лична на Гибсън, мъчи го отвътре, той има парите и влиянието да я сподели на света. Идеята е, че трябва да се стреснем, докато не е станало късно. В киното средствата за стряскане са ясни, а Мел Гибсън показва, че ги владее до съвършенство.

От capital.bg

Comments

comments