На 14-и февруари всички графомани заливат медиите с описание на празника на влюбените или търсят произхода на празника я в мъченичеството на Св. Валентин, я в друга ритуална традиция. Но всъщност въпросът, който тревожи мислите на хората или поне на тези, които не са загубили способността си да задават въпроси и да мислят е: “Какво е любов?”. Това е въпрос, който близо 3 милиарда и 900 милиона човека са написали в прозореца за търсене на Гугъл. Вероятно е най-разпространият от всички въпроси от типа “какво е…”. Фактът сам по себе си е по-интересен за изследването на обществото, което търси отговора му в интеренет, отколкото за природата на самата любов. Защото именно комуникационният шум, който наричаме съвременна цивилизация е наложил шаблона на романтичната любов като единствен смисъл на думата любов.  Истинският проблем, може би е, че нашата култура ни оставя неподготвени да разсъждаме за нещо повече от едноизмерната любов.

Съвременните, опростени за нуждите на масовото общуване езици, какъвто донякъде вече е и българският, но особено английският, ни предлагат само една дума, с която да наричаме толкова много състояния. Накрая думата е унищожила палитрата от състояния и се е превърнала в празно клише. Оттам и усещането за неудовлетвореност и необходимостта от търсене и намиране на значение или значения на тази дума. За разика от нас, древните гърци не са имали само една дума за любов, а няколко. Имали са φιλíα (филиа) за приятелство, Ἔρως (ерос) за желание, στοργή (сторге) за привързаност в семейството и αγάπη (агапе) за безусловна или божествена любов.

Други езици и култури имат други думи за различни състояния на любов:

1. Mamihlapinatapei (на езика на народа Yagan, коренното население на Tierra del Fuego, Огнена земя): неизказаният поглед споделен от двама души, които не намират смелост да направят първата крачка.

 2. Yuanfen (китайски): съдбовна връзка, която се основава на китайското разбиране за предопределеност и се отнася както за любвна, така и за приятелска връзка.

3. Cafuné (бразилски португалски): актът на нежно прокарване на пръсти в косата на другия.

5. Ilunga (банту – Нигерия/Конго): човек, който е готов да прости обида първия път, да я приеме втори път, но никога трети път.

7. Koi No Yokan (японски): усещането при първата среща с човек, в когото по-късно ще се влюбиш.

8. Ya’aburnee(арабски): “Ще ме погребеш” – това израз на надеждата, че ще умреш преди другия, защото не можеш да си представиш как би живял без него.

 9. Forelsket: (норвежки): еуфорията, когато се влюбваш за пръв път в живота.

10. Saudade (португалски): любов към някой, когото си загубил или постоянното желание за нещо, което не съществува или е невъзможно да съществува.

Може би част от отговора на въпроса какво е любов е това, че любов не е думата. Твърде очевидно, но често нямаме сетива за очевидните неща.

Нашето съзнание е натоварено и с християнското разбиране за любов. Вярно, непознаването на християнството и творбите на светите бащи и учители на църквата ни е оставило само с мъглявото твърдение – Бог е любов. Може би четенето на големите умове на ранното християнстово, които са били най-ерудираните хора на времето си и изследователи, познавачи и последователи на Сократ, Платон, Аристотел ще ни даде друг поглед както към християнството и особено православието, така и към разбирането на това, какво е любов.

Ето какво пише Преподобни Максим Изповедник: “Человеки похвально или предосудительно любятъ другъ друга по пяти причинамъ: или для Бога, какъ добродетельный любитъ всехъ, а добродетельнаго любитъ даже и недобродетельный; или по естеству, как родители любятъ детей и наоборотъ; или по тщеславию, как хвалимый, хвалящаго; или изъ корысти, как богатого за получки; или по сластолюбию, какъ работающий чреву, и тому, что подъ чревомъ, устрояющаго пиры. Первая из сихъ похвальна, вторая обоюдна, прочия – страстны”. Все пак Максим Изповендик е философ и учен, родом от Константинопол, сиреч грък, и неговото разбиране не се отдалечава много от старогръцкото разграничение на разновидностите на любовта.

Но какво означават всички описани дотук примери? Моето разбиране е, че любовта е както отделни състояния, така и преди всичко процес. Любовта е основна човешка способност, с която се раждаме и следвайки пътя на развитието си в течение на живота, развиваме тази способност, тя расте и се усъвършенства заедно с нас. Тя започва с раждането и връзката, която имаме с майката, минава през детството, когато се учим да обичаме родителите си и семейството си, през младостта, когато се учим на емоционална и физическа привързаност към други хора, през зрелостта, когато се учим да обичаме децата си, общността си, всички хора и природата, до мъдростта, когато научаваме, че всичко, което сме обичали и към което изпитваме любов е Едно, наричано от вярващите Бог. Това разбира се е оптимистичният сценарий. Защото по-често, на някой от етапите много от нас не успяват на научат пълноценно урока си или са лишени от тази възможност. Затова не всички са добри, не всички са мъдри, не всички са прощаващи. Затова повечето хора ходят объркани из живота си, подобно на разделените от боговете платонови човеци, търсещи загубената си половина. Без да знаят, че целия свят да обходиш, ако не потърсиш най-напред в себе си, никога няма да намериш любовта или целостта си. Тази легенда за разделените половини има трагичен край, който хората обикновено не знаят или нямат търпение да дочетат.

Опитът от семейството е този, който ни кара в следващия етап на живота си да търсим възпроизвеждане на същите връзки на по-високо ниво в обществото. Ние не избираме родителите и близките си. Животът както в семейството, така и в социума не е само поредица от щастливи и красиви моменти. Но точно в преодоляването на трудностите е същността на ученето и съзряването ни като личности. Защо да изпитваме любов към хора, които говорят и вършат грешни неща? Защото това е нашата възможност да израстваме, както и да помагаме на близките си да растат, изпитвайки нашата любов. Ако се научим да ги обичаме за това което са, такива, каквито са.

Древните гърци са ни оставили и друг добър урок, който ние обикновно четем до половина. Това е историята на Ерос и на забравения му брат Антерос. Когато Афродита родила малкия Ерос била обазпокоена от факта, че детето не расте, остава незряло, раздразнително е и не може да бъде успокоено. По съвет на сестра си Темида, Афродита родила от Арес друго дете – Антерос (буквално – “обратното на ерос”). Това дете било силно, умно, разбиращо и прощаващо. Двамата били непримирими противници. Биели се и се карали непрекъснато, но и се обичали, и докато играели заедно Ерос се развивал нормално. Когато били разделени, Афродита забелязвала, че Ерос спира да расте. Ако Ерос е богът, който прострелва със стрелите си хората и ги подлудява от желание, Антерос е богът на любовта, който се противопоставя на лудостта със смесица от мъдростта на леля си и смелостта на баща си.

Любовта не е моментно състояние, а ежедневна практика и учене. Упоритото практикуване на истинска, прощаваща, състрадателна, безусловна любов е вероятно най-тежкото изпитание, което преминаваме в живота си. Ние се борим всеки ден със собствения си естествен порив да бъдем нетърпеливи или да реагираме негативно. Изисква се емоционален опит, търпение и емпатия, за да не се отклоняваме от пътя си.

Comments

comments