Даниъл Домби, „Файненшъл таймс“

След като прие номинацията за президентските избори от своята партия тази седмица, аплодираният от четири хиляди поддръжници човек, който управлява Турция повече от десетилетие, се захвана с една от най-рисковите инициативи в кариерата си. Реджеп Тайип Ердоган е не само най-доминиращата политическа фигура в Турция; по отношение на властта и влиянието той надминава всички свои предшественици в последно време.

През последните 12 месеца той преодоля трудности, които биха разклатили повечето правителства: масови протести, потушени с прекомерна полицейска сила; разследване за корупция; конфликт с някогашен ислямистки съюзник.

За Ердоган, човек на язвителната реторика и разпалените речи, единствено оцеляването на поста не е достатъчно.

С намерението си да смени премиерския пост с президентски през август на първите преки избори за държавен глава, 60-годишният Ердоган разклаща политическата система, залагайки на карта собственото си бъдеще в зависимост от резултатите и много вероятно, променяйки насоката на историята на страната.

На власт ще дойде първият избран от народа президент, който ще използва властта си за народа, а не срещу него, обяви той в речта си, която започна с молитва и завърши с цитиране на първата глава от Корана.

Той посочи, че изборите “ще сложат край на ерата на покровителството”, имайки предвид влиянието на светския и военен елит, които навремето управляваха страната, и припомни целта си за създаване на нова конституция, която ще замени старата конституция от времето на военните и ще засили правомощията на президента.

Тези, които са прекарали време с него, говорят за човек, уверен в победата си, която (според проучванията) той е на крачка да получи. Премиерът е спечелил осем последователни избори в страната: три парламентарни избори, три местни избори, два референдума.

Ердоган залага на това, че с още една победа ще може формата на управление в Турция да се превърне от парламентарна в система, базирана на собствената му власт. Стремежът му да стане върховен лидер на народа ще има отражения не само върху 77-милионното население на Турция, а и върху разкъсвания от кризи Близък изток, където Турция, страна-членка на НАТО, остава стълб на стабилност и където е уважаван опитът на Ердоган в политическия ислям.

Министър-председателят Ердоган не е като предишните премиери и също така няма да бъде президент като предшествениците си, каза Хюсеин Челик, говорител на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган, която е с ислямистки корени.

Ердоган е човек с непоколебим характер. Той си постави всеобхватни цели: да превърне Турция в една от най-големите икономики в света; да създаде по-религиозно поколение; да стане регионален и световен лидер. Последните предприети действия за налагане на волята му обаче, включително битката срещу Фетхуллах Гюлен, духовник и бивш съюзник, обвиняван от Ердоган, че стои зад разследването за корупция, предизвикаха тревоги в Турция и по света.

Тази година премиерът забрани Туитър, действие, което конституционният съд на страната определи като незаконно, а САЩ окачествиха като “изгаряне на книги през 21-и век”. Неговото правителство не зачита решения на съдилища от по-ниски инстанции. Партията му прокара закон, увеличаващ правомощията на турската разузнавателна служба и увеличаващ влиянието над правосъдната система: само за един ден миналия месец 2224 съдии и прокурори бяха преназначени.

В момента 5500 души са дадени на съд заради участие в миналогодишните антиправителствени демонстрации, добави Салил Шети, генерален секретар на Амнести интернешънъл.

Ако дори част от тях бъдат осъдени, в Турция ще има повече затворници, осъден заради участие в протести, отколкото където и да било другаде по света, каза Шети.

Задържането на Ердоган на власт има последици и върху икономическата сфера, като се има предвид, че растежът намаля от рекордните 9 процента през 2010 г. на 4 процента.

Съкратени бяха служители от институции като финансовото министерство и други финансови учреждения, докато централната банка започна да понижава лихвените проценти.

Това отслабване на институциите не помага на засилването на икономиката на страната, дори въпреки че Турция все още има много динамичен частен сектор, който задвижва икономиката, казва Мустафа Коч, председател на Коч Холдинг, най-голямата компания в Турция.

Премиерът остави следите си и върху външната политика, белязана все повече от спорове с други лидери.

В тази ситуация борбата за президентския пост представлява не само борба между политическите партии, но и решение за това какъв държавен глава иска Турция. Екмеледин Ихсаноглу, 70-годишен бивш академик и дипломат, номиниран за кандидат от двете основни опозиционни партии, представлява статуквото. Ердоган пък никога не пропуска да се идентифицира с понятието “нова Турция”.

Ихсаноглу няма да се бори срещу Ердоган, той ще се бори за запазването на традиционния президентски пост, казва Атила Йешилада, анализатор в агенцията “Глобъл сорс партнърс”.

До месец май близо две трети от гласоподавателите предпочитаха президентският пост да бъде главно церемониален, но скорошни проучвания показват, че Ердоган има солидна подкрепа и преднина, което може да доведе до победа на първия кръг.

В населения главно с кюрди турски Югоизток, онази част от страната, която може да подпомогне победата на Ердоган, премиерът и начинът му на управление – се разглеждат по различен начин, отколкото в Анкара и Истанбул.

Нещата в миналото тук бяха много зле, каза ресторантьорът Сюлейман от Диарбекир, имайки предвид 30-годишния кюрдски конфликт, при който загинаха 40 хиляди души.

След пет часа следобед не можеше да се види никой по улиците. Можеше да бъдеш набит за нищо, без причина да те измъчват. Сега нещата се промениха и това е така, тъй като Ердоган е добър, каза той.

Кюрдските политически лидери са съгласни, че Ердоган е направил повече за правата на кюрдите, отколкото предишни правителства. Кюрдският език навремето бе забранен, сега дори на кметствата има надписи на кюрдски. Преговорите за мир, започнати през 2012 г. с Абдуллах Йоджалан, намиращия се в затвора лидер на Кюрдската работническа партия (ПКК), може да “дадат първите плодове” на 10 и 24 август. Тогава близо 15-те милиона кюрди може да дадат гласовете, от които премиерът има нужда.

Това, което искаме от Ердоган като президент, е да има мир, каза Мехмет, продавач на ризи, докато Сенай, друг продавач, изброява помощта на ПСР за бедните, сред която по-доброто здравеопазване.

Същевременно някои от поддръжниците на премиера предупреждават, че ако той стане президент, ще има ограничения за новата му роля.

Ако Ердоган бъде избран и ПСР управлява Турция и има мнозинство в парламента, партията може да каже – ще правим всичко, което Ердоган каже, казва Осман Джан, член на ПСР.

Може обаче да дойде ден, в който новият премиер да каже – “Благодарим Ви, г-н Ердоган, но ние сме тези, които са отговорни за политиката. И ако правителството каже това, президентът няма да има инструменти да го предотврати, посочва Джан.

Всъщност конституцията сега не позволява въвеждането на президентска система, въпреки предишните му усилия да я промени.

Ако Ердоган постигне голяма победа през август, това ще бъде най-голямото признание на народа досега за начина му на управление. Това ще може да засили промените, които вече трансформираха Турция – изтеглянето на някога маргинализираните кюрди към центъра на политическия живот, по-еднолична външна политика и нарастващи опасения за авторитаризъм.

Победата също така ще представлява най-големият успех на Ердоган, превръщайки го в най-доминиращата фигура в историята на Турция, след като Мустафа Кемал Ататюрк основа републиката през 1923 г.

От e-vestnik.bg

Comments

comments