Иво Инджев

Първи е май – ден на лицемерната загриженост за “робите на труда”, като се пее в един марш от времето на комунизма, който величаеше “трудовия човек”, съблечен по гащи ( без разлика от пола, но предимно на детско-юношеска възраст), за да зарадва с плътта си старците, ръкопляскащи на своите дефилиращи покрай тях портрети.

Робите на труда бяха разкъсали капиталистическите вериги, за да бъдат приковани в социалистическата клетка, която нямаха право да напускат под заплахата от стрелба на месо по бягащите. В СССР селяните нямаха дори паспорти, а в НРБ “само” беше забранено бягството в големите градове на селяните без право на жителство, освен ако не са мобилизирани за обектите на милитаризираната индустрия от съветски тип в бълващите отрова “комбинати”.

Селата бяха обезлюдени, а градовете- обезчовечени. И на село и в града човек за човека беше доносник.

 

Педофилските сборища се наричаха “манифестации”, макар да бяха демонстрации на послушанието и лоялността към властта, която държеше да изплакне очи с кълките на “социалистическата младеж” независимо дали е хладно, вали или пече.

Някакъв си празник на Априлското въстание на същата дата не заслужаваше да засенчва тази комунистическа порнография- в края на краищата празнувахме Международния ден на труда и още не беше модно социалистическите националисти да крещят “България над всичко”.

А би трябвало 1 май да е ден на националния траур за незнайните, невидимите, обречените на ранна смърт жертви на първомайското масово заразяване с рак на българите през 1986 г. Безмилостните към човешкия живот престъпни управници на НРБ подкараха по площадите на България своя човешки добитък да ги слави с песни, скандирания, тъпи лозунги и портрети на комунистическите “величия” под радиоактивния дъждец- подарък от СССР.

Престъплението беше умишлено, но остана безнаказано. Наказани с невидимия бич на рака бяха хиляди “обикновени българи”, докато необикновените “правоимащи” ( така се наричаха в партийните документи другарите от каймака на управляващата каста) предвидливо се бяха запасили с бутилирана вода , консерви и вносни хранителни продукти- зловещо доказателство за тяхната престъпна информираност и нагона им да спасяват личната си кожа, без да пожалят същия този народ на НАРОДНА република България.

Това ли имаше предвид майката Дина Станишева, майката на Сергей Станишев, когато в едно вестникарско интервю направи “нАучното” съобщение, според което българите били генетично леви?

Носим си го “лявото” под формата на чернобилски изотопи, докато отговорните другари са взели мерки да избегнат заразата от съветския атомен облак.

Облъчването с мутирал комунизъм продължава и дори се засилва- отново откъм страната на изгряващия ядрен облак.

От ivo.bg

Comments

comments