Волен Сидеров нахлу в българската политика с взлом през 2005 година. Тогава той беше определян като краен националист, който е опасен за демокрацията. Най-активни в това говорене бяха БСП и ДПС. Едните се оповаваха на антифашисткото си минало, въпреки, че бяха наясно, че зад националистическия лидер стоят техни бивши другари и служители на комунистическите служби за сигурност. Другите възроптаваха срещу крайния национализъм от позицията на представители на голяма част от турците и мюсюлманите в България.

Днес Сидеров вече е неизменна част от легалната българската демокрацията. Подкрепя второ поредно правителство, почива в най-елитните парижки хотели, прави зимен тен в Куба, притежава телевизия, радио и вестник и за всичко това получава съвсем легално около 4 милиона лева на година. Това е държавната субсидия, която лидерът на „Атака” взима заради гласовете, които е получил на последните парламентарни избори. Той настоява публично за премахването на партийните субсидии, но така и не се отказва от своята собствена. От друга страна БСП и ДПС вече забравиха темата за крайния национализъм, от който толкова много се притесняваха преди време. Те не коментират изявите на Волен Сидеров и дружно го бранят в парламента от набезите на ГЕРБ. Последния път го спасиха  като шеф на антикорупционната комисия в Народното събрание. Сидеров изглежда опитомен и приемлив партньор за всички партии в настоящия парламент. Той е управлявал и с едните и с другите, но никога не е поемал отговорност за управлението. Това от където и да се погледне е повече от приятна позиция.

През последните години Сидеров успешно изгради мита, че е луд. Тези, които не могат да понасят цирковете му го подценяваха и винаги оставаха изненадани от поредния му изборен успех. Социолозите на няколко пъти предричаха края на „Атака” но прогнозите им не се сбъдваха, защото винаги се появяваше повод Сидеров да се съживи. Снимките от Куба и Париж вероятно няма да се отразят на възгледите на голяма част от бедните избиратели на „Атака”, но приносът им е съществен, защото те поне ще накарат нас останалите, да видим очевидното, а именно, че Волен Сидеров е съвсем нормален. По-скоро трябва да се усъмним в собствената си нормалност, отколкото в неговата.

След Нова година, когато кубинският период на националистите ще бъде позабравен от публиката, лидерът на „Атака ще трябва да се позиционира за Европейските избори. И понеже сме му гледали номерата неведнъж е добре да започнем да ги предвиждаме. Защото иначе пак ще се окажем изненадани. Напускането на депутати от парламентарната група на ГЕРБ е маневра, която обслужва не само легалното мнозинство на БСП и ДПС, както изглежда на пръв поглед. Вярно е, че след празниците и преди изборите за Европейски парламент двете партии ще могат да кажат на европейските си партньори, че вече не зависят от подкрепата на една ксенофобска формация. Тази маневра обаче обслужва и самия Сидеров. Грешка правят тези, които си мислят, че отцепниците от ГЕРБ ще навредят на „Атака” и ще я изместят от сърцето на партньорите й. Това е възможност националистическата формация да излезе в опозиция без да рискува да събори правителството и да наруши интересите на олигархията, която стои зад него. След Нова година националистите вероятно ще започнат да изострят тона си към кабинета и до евроизборите вече ще са се превърнали в категорична опозиция. Официалните им аргументи са лесни – правителството ги е разочаровало, защото не е изпълнило нищо от плана „Сидеров”, който предвижда национализация, минимална пенсия от 500 лева и минимална заплата от 1000 лева. Резкият завой няма да е непосилен за „патриотите”. Веднъж вече те направиха съвсем успешно обратен завой. През 2012 и началото на 2013 година успяха да изтрият от паметта на избирателите, че половин мандат подкрепяха правителството на Бойко Борисов във всички негови действия. Забравата стигна до там, че през февруари Сидеров обикаляше от сутрин до вечер най-големите телевизии и най-вече телевизията на ДПС ТВ 7 и беше приеман като безспорен предводител на протестите.

Не е изключено този театър да бъде разигран през следващите месеци и лидерът на „Атака” отново да огрее телевизионния ефир с безкомпромисно опозиционно поведение и да обвини цялата световна конспирация, че иска да го унищожи със снимки от екзотични плажове. Телевизионният му достъп разбира се отново ще бъде неограничен, а повечето социолози дълго ще констатират, че национализмът увеличава потенциала си.

Парадоксът на ситуацията е, че гласоподавателите на „Атака” представляват най-бедните слоеве от населението. Благодарение на техните гласове Сидеров не само живее доста луксозно, но и крепи интересите на най-богатите хора в България, които през целия преход стоят плътно зад БСП и ДПС. Схемата е колкото цинична, толкова и очевидна. Големият проблем в нея не е Сидеров, а фактът, че тя ще продължи да работи и след като той изчезне от политиката. Затова на втори план винаги има още няколко проекта, които са готови да вземат гласовете на най-бедните и да ги дарят на най-богатите.

Коментарът е публикуван във в. „Ретро“

Comments

comments