В петък „24 часа“ публикува статията на Валери Найденов„Как изхвърлихме 10% БВП на боклука“. 
Плоският данък е едно свлачище, което отнася България в небитието, пише Найденов и доказва твърдението си с факти. Според него „всичко, което ви говорят вече втора петилетка за плоския данък, е чиста лъжа. Лъжа е, че увеличава данъчните приходи. Лъжа е, че „осветява“ бизнеса. Лъжа е, че привлича инвестиции.“
Икономистът от Институт „Отворено общество“ Георги Ангелов пусна вчера във фейсбук възраженията си срещу тезите на Валери Найденов (какви са те – виж долу).
В социалната мрежа се разгоря оживена дискусия, в която се включиха и икономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев и бившият зам.-министър на финансите Любомир Дацов. (Някои от аргументите им виж по-долу).

Георги Ангелов 

Адмирирам всеки, който мисли как да се помогне на бедните (това е крайно необходимо!), но трябва да отбележа няколко грешки в изчисленията на Валери Найденов.

1. Вярно е, че преди 2008 г. имаше необлагаем минимум и той беше в размер на 600 млн. лв. годишно, но не е вярно допускането, че тези пари са отивали в
най-бедните Всъщност необлагаемият минимум се отнасяше за всички, които плащат данък върху доходите (системата действаше така – от дохода на всеки се изважда необлагаем минимум, след което остатъкът се облага). Поради начина на действие на необлагаемия минимум до бедните достигаха само 44 млн.лв. – 13 пъти по-малка сума от споменатата в статията.

2. Вярно е, че разходите на правителството имат мултипликатор и всъщност има няколко изчисления за неговото ниво в България. Повечето посочват размер между 0.3 и 0.4 (този размер се наблюдава и в други малки отворени икономики като България). Умножавайки мултипликатора по сумата от 44 млн. лв., стигаме до ефект от 0,02% от БВП  – а не 10% от БВП, както се твърди в статията. Т.е. ефект има, но той е около 500 пъти по-нисък, отколкото изчислява Валери Найденов.

3. Не е вярно твърдението, че бедните са пострадали от плоския данък заради премахването на необлагаемия минимум.

Първо, данъчната ставка беше драстично намалена за всички (и за бедните). Второ, данъчната реформа беше съпътствана с цял комплекс от мерки, свързани с намаление на осигурителните ставки, промени в минималните доходи, промени в минималните прагове, промени в социалната система и субсидиите, стимули за увеличение на доходите и създаване на работни места, директно компенсиране и т.н.

Трето, през 2014 г. беше въведено и връщане на платения данък на хора с доход до минималната заплата (340 лв. на месец), т.е. те бяха освободени от данък. Всичко това е многократно повече от 200 лв. необлагаем доход, който съществуваше през 2007 г. Т.е. за всички данъкоплатци плоският данък от 10% е по-изгоден от съществуващия преди това прогресивен данък. Връщането назад ще означава загуба на доход за всички.

4. Добре е да уточним, че повечето бедни са сред безработните, пенсионерите и хората извън пазара на труда. Те не плащат данъци – освободени са, независимо дали има, или няма необлагаем минимум. Данъкът не им е проблем, а липсата на работа и/или доход.

За съжаление, изводът е, че нито бедните ще забогатеят, нито България ще стане икономическо чудо, ако се върне към данъчната система, която съществуваше преди плоския данък. Проблемът с бедността е свързан с липса на работни места и липсата на трудови доходи в много домакинства. И тези хора няма да излязат от бедността с промяна на облагането (те не плащат данъци), а имат нужда от мерки, създаващи работни места, от инвестиции в квалификация и образование. А това е далеч по-сложно от бърникането по данъчната система.

 В дискусията във фейсбук се включи и ГЕОРГИ ГАНЕВ от Центъра за либерални стратегии:

Само да задълбая с точка 2. 
44 милиона лева са парите, които биха останали в бедните при връщане на необлагаемия минимум. Но допускането, че пределната склонност към потребление на бедните е 100%, е нереалистично – и най-забитият кейнсианец никога не би го приел. 
Та дори и тези 44 милиона лева няма да влязат в потребителски разходи, за които Валери толкова тъжи.

ЛЮБОМИР ДАЦОВ:

Спорът за плоския данък е спор за типа на данъчната система. Има поне няколко сравнителни изследвания за Европа, които показват, че данъчната ни система е growth friendly. Никой “нормален” не пробива дупка в нещо работещо.

24 часа

Comments

comments