Понеже царят напоследък не функционира съобразно титлите си, а пък в България пъдари очевидно няма, ми се наложи да променя малко поговорката в заглавието. Министър Щонов задължи Енергийния холдинг да спре действията по строежа на руския газопровод у нас. Похвална стъпка – защото въпреки всички приказки за съобразяване с европейските изисквания, прекалено много политически величия всъщност тежнеят към вечна дружба с Кремъл, а проектът „Южен поток” тежко издиша откъм законност. В това число влизат и някои уж десни, уж антикомунистически, уж граждани за европейско развитие на България и дори членуващи в ЕНП. Да се чуди човек тази страна част ли е от НАТО и ЕС или се е засилила към Евразия.

Браво на министър Щонов… но какво от това? Та Българският енергиен холдинг безотговорно си позволи да създаде поредната институционална криза като се изплези в лицето на министъра. Засега прокуратура мълчи. Сигурно първо й е нужна консултация с челния опит на другарката Наталия Поклонская от братски Крим. Налага се да припомня очевидното: в България проблемите на вътрешната и външната политика са еднакви. Диагнозата е: тежка зависимост от Русия. Министър Митов постави пръст в раната, позволявайки си да нарече нещата със собствените им имена… и отново, какво от това? Предстоят парламентарни избори. Има ли предполагаемо най-популярната партия у нас, голямата проевропейска сила, разчитаща на американска и немска подкрепа, някакъв отговор по основателните тревоги за обвързаност с кремълския режим? И ако няма, то каква изобщо е разликата между ГЕРБ, ДПС и БСП? Какво правителство можем да очакваме, ако не повтарящо действията на Орешарски? Напоследък даже открито се чува, че „стабилността” можела да изиска коалиция с довчерашните дърпачи на конците на Орешарски. А защо направо да не си повикаме Стрелков за министър на отбраната? Към ордена „Стара планина” може да се добави георгиевска лента. И първият награден да бъде настоящият варненски кмет който май също е гражданин за евраз… пардон, европейско развитие. Но млъквам, млъквам, че някой пак ще попита защо бия негрите.

На този фон си струва да посоча и още една нелоша причина за дясна критика. Нали и сайтът е за това. Напоследък ДБГ, движението, оглавявано от г-жа Кунева, в полза на която съм имал удоволствието да пиша, та това движение някак тегне към сдружаване с ГЕРБ. Само по себе си разбираемо – нали дясномислещите в България трябва заедно да изтласкат БСП и ДПС от властта. Стига обаче г-жа Кунева и нейните привърженици да не се заблуждават по отношение на истинската лоялност на Борисов. Все пак България и нейната европейска принадлежност стоят над всичко. Или поне така трябва да бъде. Върховенство на закона, ясни правила, прозрачност… а не ваньотановщини, нездрави славянски симпатии и неосъветска полицейщина.

Да се върна към основната тема: докато министърът изисква, а холдингът се дърпа („евалла на холдинга”, гласи един безсмъртен стих), човек може да си зададе въпроса: има ли изобщо някакъв шанс за търсене на отговорност от доскорошното правителство (за предишни да не говорим)? Кабинетът на Орешарски е виновен за огромен брой открити закононарушения, кражби и вредни за страната споразумения, които не само ощетиха данъкоплатците, но и накърниха международния престиж на България. Днес страната ни е гледана като един вид неприятна брадавица върху лицето на ЕС и НАТО и ще се наложат много усилия това да се промени. Действията на министрите Митов и Щонов са съвсем на място, но сами по себе си няма да бъдат достатъчни. При положението, в което БЕХ си позволява да игнорира министерска заповед, а уж основната проевропейска сила у нас действа в полза на чужда страна, която и в момента дестабилизира Източна Европа – за каква отговорност можем да говорим?

Снимка: google.bg

Comments

comments