На 26-ти май сутринта вероятността да ме боли глава е огромна. Замислям се всъщност кога пък не ме е боляла след избори. Но на този ден предпоставките за главобол изглеждат наистина стряскащи.

Представете си само. Лягате си вечерта с двама депутати в ЕП (не във физическия смисъл на думата!), избрани от Синята коалиция, а на другата сутрин ставате с нито един, избран от всички нас. А в същото време има 17 мандата, разпределени между ГЕРБ, БСП, ДПС и евентуално ББЦ. Плюс-минус мандат за някой друг популист, който иска да реабилитира социализма и да национализира гаджето ви, покрай другото, или поне да започне война със сърбите.

Тогава вече няма да имаме избор. Ще бъдем неми свидетели на това как дясното ще бъде тотално изхвърлено от всякакво институционално присъствие. Вече го направихме с българския парламент, остава и с европейския.

Ще трябва да свикнем с маршируващи русофили и популисти по улиците и по медиите. Ще се учим на Православие от Сидеров, ще се борим с мафията посредством Бареков. Моника Йосифова ще ни обучава на бизнес, а мамата на Пеевски – на свобода на словото. Ще се обесим един път и окончателно на тръбата на Южен поток. Но просто няма да имаме избор.

Вместо в Европейския парламент, ще влезнем в българската кръчма. Ще мълчим за политиката, защото тя е въпрос на взети решения в институции, а не на шопска салата с голяма ракия. Ще потопим портфейлите си в алкохол, докато си лафим небрежности. Ама верно ли някакъв французин се напоркал и пробвал да изкачи Айфеловата кула? Наистина ли някакви учени са установили, че „репродуктивната треска” правела насекомите хомосексуалисти „по невнимание”? А защо след като страната се нарича Швеция, гражданите ѝ са шведи, а не швеци? И подобен род питания. Но просто няма да имаме избор.

Аз не ви харесвам. Защо? След изборите. Убеден съм, че и вие не ме харесвате. И има защо, тъй като аз определено не ви харесвам. Може би затова и вие не ме харесвате. Но тогава ще трябва пак да се засечем. Ще трябва пак да се ръкостискаме и да се псуваме само наум. Но просто няма да имаме избор.

Десните партии от доста време насам се движат по ръба. Защо? След изборите. Дали от всеки ръб става десен формат, ще видим на 26 май. И нека не се лъжем: този път на тест е поставен не десният избирател, а десният политик. Залогът е ясен: Европа.

На 26-ти сутринта двойното кафе без захар и единият беналгин няма да бъдат закуска за шампиони, нито въпрос на избор.

За разлика от решенията, взети предишния ден.

Comments

comments