Преди пет години името на Папата беше известено от балкона на Св. Петър и ми бе дадено по-малко от час от вестник Телеграф да напиша статия за този човек, който бе за мен абсолютно непознат. Кардинал Хорхе Берголио, йезуитския архиепископ на Буенос Айрес, бе сравнително надолу в класацията от допустими за либералите кандидати. Папа Францис излезе пред хората, скромно облечен в чисто бяла роба. Би Би Си написаха, че е отказал да носи традиционните изтънчени одежди на предците му, заявявайки, че „карнивалът е приключил“.

Всъщност, карнивалът тепърва започваше: бяхме удостоени с поредица високопоставени жестове на смирение. Папа Франциск настояваше той самият да се върне в хотела, за да плати сметката си, също така пренебрегна папските апартаменти и предпочете комунaлните квартири на свещениците до Св. Петър, и не на последно място се разбра, че ще пътува из Ватикана в старовремско втора употреба рено. От всички страни в пресата излизаха хвалебствени слова за „Франциск Смирени“ епископа на Рим с непрестанната усмивка на лицето, който бе решен да продължи да живее в духа на скромността от дните му в Буенос Айрес. Това настрана, не научихме нищо особено за кариерата му в Аржентина, освен няколко грозни слухове за неприятни сблъсъци с йезуити. Снимки на Кардинал Берголио в сблъсъци намекваха, че добре познатата му усмивка е скорошна негова придобивка.

Петата годишнина от избора на Франциск тази седмица бе минимално отразен в медиите. Празненствата са заглушени, особено в родната му страна, която той не е посетил в нито една от последните си четири визити до Латинска Америка. Пренебрегването е очевидно, но трудно за обяснение. Също така потвърждава подозрението, че истинският Хорхе Берголио не представлява така непогрешимата и привлекателна личност  на “смиреният Франциск“, която ни се показва публично.

Проблемът не е в недостига на информация, а в това как тази информация изобщо не се свързва. Хвалителите на Папата в медиите са намаляли драстично и главната им грижа се състои в това да заглушават истории, които го представят в лоша светлина.

Отговорът на противниците на Франциск бе да продължат да изкарват наяве тези истории, които често обаче се осланят на слухове. Те твърдят, че ръцете им са завързани. Това е тайнствен първосвещеник, който не просто си противоречи, но също така крие и изопачава истината.
Всичко това ни оставя нас още по-озадачени от тези странни и нелепи времена. Вероятно никога няма да навържем всичко. Въпреки това, всякакви бързко усилващи се скандали могат да представят с достатъчни следи и насоки, за да успеем да си пробием път из този информационен лабиринт. Междувременно, ето пет точки, които си заслужава да имате наум:

Франциск притежава дълбока и страстна вяра. Това принципно би следвало да е общоприето, но критиците на папата са убедени, че зад тези всеотдайни и жертвоготовни призиви към библейския авторитет прозира нещо съвсем друго. Това, според мен, е нечестно спрямо папата. Франциск отделя сериозно внимание на евангелията, дори и някои от заключенията му да обезпокоят ортодоксалните католици. Той също така е отдаден на Дева Мария. Този месец той обява нов празник, който признава Мария като „Майка на Църквата“. Според него – „Там, където е Мари, Дяволът не се показва“ – което е доста показателно за убеждението му, че сме въвлечени в душевна битка с дявола. Това би следвало да се посрещне с одобрение от по-консервативните католици, но няма такава реакция от тях, тъй като папата продължително изтъква как те вършат работата на дявола, когато налагат неогъваемите си стандарти върху грешници.

Той е помогнал да се изчисти от мръсни конотации бранда на католицизма. Повърхностно постижение, тъй като по-голямата част от него се осланя на мързеливи медийни отразявания. Въпреки това, това да си католик вече не е укоримата идентичност, която беше преди едно десетилетия – поне в либералните кръгове на Запад. Франциск добре се възползва от глобалното ласкателство, с което бе посрещнат първите една-две години. Той вярва в опасността от климатични промени, одобрява разводите, и когато бе попитан какво смята за еднополовите бракове, той отговори – „Кой съм аз, че да съдя?“. Медията се подхили одобрителни и премина към по-належащи теми като злодейството на Доналд Тръмп (към когото Франциск също изпитва неприязън). Едва наскоро светски журналисти се задълбаха малко повече в миналото на Франциск и неговите опити да се справи с проблема за сексуални посегателства в църквата. Тяхната реакция по-скоро може да се опише като когнитивен дисонанс, отколкото възмущение.

Той окуражава либералните католици, без да им угажда на всички искания. Франциск, откакто дните му като консервативен аржентински йезуит са в миналото, се движи все по-наляво политически и богословски. Но въпреки че посоката му на движение е ясна, той все пак не съумява да „пристигне“ до някое място. Той ласкае и се подмазва на либерални богослови, но се проваля при прилагането на идеите им в практика. Като пример може да се посочи как одобрява причастяването на някои разведени и повторни сключили блак католици, но отказва да обсъжда детайлите около тази си позиция. По-малко от всеки друг папа преди него е заинтересован от доктрината. Изобщо не е ясно, че той е прочел, още повече написал, всичките предписания, които са били публикувани от негово име. В резултат от това той е предизвикал една малка гражданска война вътре в Църквата, в която двете страни го обвиняват, че ги е предал. Колкото до хомосексуалните католици, той може би ще е първият папа в историята да използва думата „гей“, но дотам се изчерпва битката му в тази посока. Той е изрязявал симпатии към жертвите на разрушени бракове (които включват разведената му сестра), дори и към повторно сгодили се католици, които технически извършват прелюбодеяние. В контраст с това, еднополовите двойки не го интересуват и счита гей брака за демоничен. Някои коментатори смятат, че разчита на бъдещ либерален папа, който ще прокара прогресивните реформи в Църквата. Но това си остават единствено предположения, а и освен това кой може да е убеден, че следващият папа ще бъде изобщо либерал?

Той е естествен авторитарист с вкус за „разчистването на сметки“. Когато Хорхе Берголио стана папа, някои от аржентинското духовенство предупредиха, че той представлява опасен враг. Онези кардинали и духовни лица, които не послушава съвети, сега плащат сурово за допуснатата грешка. Подчинените му служители разбраха, че той оценява лоялност повече, отколкото благочестие или желание да се изкорени корупцията. Това не означава, че той трябва да се заклейми като църковен политик, за когото папството представлява хранилище за егото му. Вместо това, той смесва покорно подчинение на всяко негово хрумване с посланията в евангелието. Той лесно се пали и измежду лични кръгове се изразява с груб и народняшки език. Едно притеснително последствие от това е, че той предлага прошка на всички чиновници, които му изпълняват заповедите, без значение колко зле са се държали. Което ни довежда до последната точка на която искам да наблегна.

След като негови съюзници бяха въвлечени в множество скандали, той постепенно започва да губи контрол върху ситуацията. Някои от най-верните му подизпълнители са обвинени в финансова измама или сексуален тормоз. Тези скандали са поне сериозно колкото скандалите, принудили папа Бенедикт да абдикира. Либералното чиновничесто и журналисти, наречени „отбор Франциск“, работят ден и нощ, за да опазят детайлите от изтичане в пресата. В момента са обладани от паника. Почти всяка седмица излизат пресни обвинения, че папата е затворил око за жертви на сексуален тормоз или финансова измама. Все по-ощетяваща информация излиза със съмнителна последователност, която дори би те накарала да се попиташ кой би имал полза от евентуална криза, в която престолът на Св. Петър е освободен. Кои са истинските врагове на папата? Традиционалистите, които се опасяват, че Църквата се намира на прага от тотално отричане на собствените си учения? Или същите жадни за власт служители на Ватикана, които успяха да надхитрят Бенедикт? Франциск се доверява на толкова ограничен брой хора, че дори няма как сам той да разбере.

Източник: The Spectator

Comments

comments